Да подкрепим Лютите чушки

Оказва се, че човешките вкусови рецептори на езика разпознават само сладко, солено, кисело и горчиво. Сладкото – обикновено бележи богатите на енергия храни. Соленото – позволява да модулираме менюто си за постигане на електролитен баланс. Киселото – логично бележи вкуса на киселините.  Горчивото – позволява да усетим различните естествени токсини. И някъде тук идва и умами – вкусът на аминокиселините (например бульон от супа или зряло сирене).

Но защо не разпознаваме люто? Просто е. Защото учените установяват, че то не е вкус, а чувство на болка, подобна на усещането при изгарянето. Лютото е това, което пълни очите ни със сълзи. Пием вода, става ни още по-люто. Ядем хляб, притъпяваме го, но то е още там по изтръпналия език, по топлината в тялото. И когато вече не го усещаме, искаме още. Отново да ни залюти и ако може, този път повече.

Може би това донякъде ще ни обясни защо една благотворителна инициатива, посветила се на подкрепата на децата в риск в България, носи името #лютичушки. Защото ни прави съпричастни, защото не можем без него, защото никога не забравяме, кога ни е залютяло най-много.

Люти чушки са чифт ръчно изработени обеци от глина, които струват 25 лв., а събраните пари от продажбата им подпомага ежедневната издръжка на едно дете в риск. Ако обичаш люто, ако обичаш красивите неща с мисия, ако имаш идея как да подпомогнеш инициативата, достигайки до повече хора, това е твоята кауза, а ти си техният човек.